Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Предимно облачно 11°
Веселин Топалов пътувал в 22-ра линия на русенския градски транспорт. Автобусът бил много натъпкан, игла да хвърлиш нямало къде да падне. И точно пред Веско пътувала 18 годишна ученичка от английската гимназия. И на един завой тя залитнала и за да не падне се опряла без да иска до интимното място на Веско. Тя веднага се отдръпнала притеснена: - Извинете много - казала тя смутена. - А-а-а няма извинете, аз съм шахматист, а при нас бутнете ли фигура веднъж играете до край!!!
Семейни 4,296 прегледа
Следващ →

Още вицове

Едни познати наричат детската стая, където живее техния седемгодишен син с много точната дума - синарник. Една усмивка не струва нищо, а прави много! Не трае повече от миг, но спомена за нея понякога е вечен! Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни. Пътни закони на Мърфи 1. Винаги връщането е по-дълго. 2. Ако всички вървят срещу вас, значи сте влезли в платното за насрещно движение. 3. Ако позволите някоя кола да ви изпревари, то: 1) тя ще бъде последната, която ще премине през спускащата се ЖП бариера 2) тя ще пътува към същата цел, към която отивате вие и ще заеме последното свободно място за паркиране. 4. Автобусът ще дойде едва тогава, когато е без значение дали ще се качите или не. 5. Когато нуждите растат, всеки детайл около вас се превръща в чук. 6. Независимо колко малка е повредата, вие се оплесквате целия с грес и масло. Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ 100 години. - Моля Ви, разкажете за някой незабравим ловен излет? - Веднъж бях на лов в Азия - спомня си ловецът, но се замислил и се поправил Не. Не. Беше в Африка. Тогава бях млад, на около 25 години. Не. Не. Мисля че бях на 35 години. Щях да ловувам тигри. Не. Не. Лъвове. И както си вървях, пред мен изскочиха три лъва. Не. Не. Беше само един, но огромен. Лъвът ме погледна и... аз се насрах. Журналистката с разбиране: - Понятно е, все пак сте били в голяма опасност! - Не! Не! Сега се насрах!