Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Срещат се две учителки, едната е модерно и доста скъпо облечена, определено не в бюджета на учителската заплата.
Другата я попитала:
- Как го праваш?
- Много лесно, успях да издам сборник с бисери от съчиненията на своите ученици...