Из дневника на извънземен:
Ден 45. Дойдоха някакви американци, за 4 часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни с хамбургери. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 81. Сега пък японци някакви нанотехнологии и са два часа ни разбиха бункера. Почерпиха ни със суши. Вкусно, но не стигна за всички - изядохме ги.
Ден 153. Долетяха българи. С помощта на лост и някаква майка (ама много пъти) за две минути разбиха вратата. Всички ядохме шамари (че не сме отворили). Не беше вкусно, но имаше за всички.
Пътувал си Берлускони за провинцията, когато внезапно го присвил стомахът. Какво да прави? Наложило се да влезе в тоалетната на крайпътно заведение. Първата кабинка била заета, затова той скоростно влетял във втората. Тъкмо се отпуснал блажено на чинията, от съседната се разнесъл мазен мъжки глас.
- Здрасти, как вървят нещата при теб?
- Ами, вървят - смънкал изненаданият Берлускони.
- А какво прави малкото пате? - мазно попитал онзи.
Берлускони се стъписал, но нямало как вече да излезе и решил да отговори нещо завоалирано.
- Същото, каквото прави и твоето.
Тогава от съседната кабинка се чул един сърдит мъжки глас.
- Извинявай, мила. Ще ти звънна по-късно, че тук някакъв смахнат тип отговаря на всичките ми въпроси.