Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин.
- Вода... Вода... - едва произнася човекът.
- Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не.
Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин.
- Вода... Дай вода...
Бедуинът:
- Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли?
- Не...
С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал:
- Съжалявам, без вратовръзки не пускаме!
- Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! - капризничи актрисата.
- Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!