Младеж се оплаква на приятеля си:
- Кво да праим бе братче, кво да праим бе, три жени водим у нас и все готини, все убави. И искам да се оженим, а майка ми не ги аресва. Какво
да напраим така, че майка ми да ги ареса?
- Ами виж какво, защо не вземеш някоя която да прилича на майка ти.
- А те тая баща ми нема да я ареса.
Възрастната жена вървеше към перона. Сърцето й се късаше, не искаше да си заминава, все пак тук живеят дъщерята и внука...А кога ли пак щеше да дойде, не знаеше...
До нея ходеше дъщерята и я държеше под ръка...На нея също не й беше весело..Внукът много се беше привързал към баба си...И той не искаш тя да заминава...Около тази тъжна компания с тежките куфари в ръце подскачаше весело зетят...