Полицай спира циганин с каруца на път на който е забранено да се излиза с каруци… — Слизай, сега ще се глобяваме!
— Как бе старши, само за 50 метра съм и после отбивам.
— Слизай кат’ти казвам.
— Аве старши, дай да видим, нещо да измислим… ей тука в каруцата квот’си намериш – твое е! Само ме пусни.
Без да се налага дълго убеждаване полицая се разравя из каруцата и след малко вади буркан с бяла течност в него.
— Какво е това?
— Мляко от кокос. Не е туй за тебе… ами, я ти друго си потърси.
— Ха, таман съм жаден. Давай го тука и бегай.
— Абе… — Бегай!!!
— Ама, старши… — БЕГАЙ!
Отваря буркана и почва да гълта жадно.
Циганина:
— Дий, Кокосееееее, дий!!!
Съседът вече ме ненавижда официално.
Вчера решихме да си изпечем шишчета на двора, запалихме барбекюто, приготвихме всичко и в същия момент чухме сирена на пожарната зад къщата, шум и крясъци.
Втурнахме се да видим какво става. Оказа се, че гори къщата на съседа, от всички прозорци излизаха пламъци.
Притичахме и започнахме да гледаме ошашавени. До нас стояха съседът и жена му. Той я прегръщаше, а тя плачеше и през сълзи гледаше към нас с такава ненавист в погледа, каквато не съм срещал и във филмите за войната, когато фашистите разстрелваха партизаните.
Отначало не се усетих, но после зацепих, че стоим пред пожара със суровите шишчета в ръце...