Перничанин влиза в магазин в
София, спира пред щанда с ризи и
започва да разглежда.
- Нещо за Вас, господине? - пита
продавачката.
- Искам една люлякова риза.
Продавачката оглежда щанда, вади
една лилава риза и му я подава.
- Не искам лилава, искам люлякова.
Продавачката се сепва, обръща се
назад, изважда една цикламена
риза и я подава.
- Ти майтап ли си правиш с мене?
Дай люлякова риза!!
Продавачката подава всякакви
цветове и накрая, след всички
неуспешни опити заявява:
- Съжалявам, господине, люлякови
ризи нямаме.
- Как да немате, като ги виждам.
- Къде са?
- Ей ги там, ма! - сочи оня към
купчина бели ризи.
- Но те са бели!?!!
- А, к`во , бел люляк нема ли?
Църква. Свадба. Свещеникът приключва церемонията. Младоженецът:
- Колко ви дължа за церемонията?
- На мен нищо. Но може да направие дарение на цървката.
- И колко да бъде това дарение?
- Ами преценете красотата на булката си и направете съобтветстващо дарение.
Замислил се малдоженецът и подал един долар на свещеника. Свещеникът го погледнал неодобрително, след това полгеднал булката и му върнал 50 цента.