Срещат се двама старци, които не са се виждали отдавна. От приказка на приказка единият казва:
- А помниш ли едно време как се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Я да опитаме пак.
Застават до пътя и почват. По едно време единия се обажда:
- Ех, старост-нерадост... Не мога вече като едно време. Улучих си обувките.
А другия казва:
- Значи печелиш.
Кривото не може да се изправи. Това, което е недоизпълнено не може да се брои. В многото мъдрост има много досада. Който увеличава знание, увеличава и печал.