Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка.
Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излезнала една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия…
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще влезна…
Не работи - трудът убива
За пословичното трудолюбие на черногорците съществуват безброй вицове. Ето класичиските 10 заповеди, които те с удоволствие разказват за себе си
1 .Човек се ражда уморен и живее, за да си почива;
2. Обичай леглото като самия себе си;
3. През деня си почивай, а през ноща можеш да поспиш;
4. Не работи - трудът убива;
5. Ако видиш някой да си почива, помогни му;
6. Не прави днес това, което можеш да свършиш утре;
7. Работи по-малко, от колкото можеш. А това, което можеш, остави да го свърши някой друг;
8. Спасението е в отмората - от почивка още никой не е умрял;
9. Трудът разболява - не умирай млад;
10. Ако случайно ти се поиска да работиш, не бързай - поседни, изчакай, ще ти мине.