Неделя, 22 ноември 2026 | Перник Облачно 9°
В центъра на един град поставили робот, който можел безпогрешно да отговаря на всички въпроси. Пред робота се събрала опашка: хората искали като задават въпроси на робота, да го изпробват. На опашката се наредили и две момченца. Едното казало на другото: - Виж сега как ще го затрудня - и задало на робота следният въпрос: - Кажи ми сега в момента къде е баща ми? Роботът отговорил: - Баща ти, момченце, в момента е на събрание. Момченцета казало пренепрежително: - Имаш да вземаш, баща ми умря още преди две години. Тогава роботът отговорил: - Умря на майка ти мъжът, а баща ти е на събрание!
Други 3,890 прегледа
Следващ →

Още вицове

Боксьор, страдащ от безсъние, отива на лекар. Лекарят го съветва: - Когато си легнете, започнете да броите наум: "едно, две, три..." и така, докато заспите. - Не помага, докторе, на 9 винаги скачам на крака. Мъж се връща от продължителна командировка; жена му на работа, а малката му дъщеричка, гола, лежи в леглото прегърнала голям плюшен мечок и говори: - Ах ти, полов атлет такъв! Стига толкова, не мога повече! Дванайсет пъти за една нощ - кой може да издържи това? Мъжът /удивено/: - На какво играеш, детето ми? - На мама.... "И все пак тя се върти" - помисли си пияния Галилей. 1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два - никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: - Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: - И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков? - Скъпи, снощи хапнах след шест часа, наругай ме. - Изгори от срам, чудовище мазно!