Заека и Скункса, както си бягали по горската пътека един срещу друг, се сблъскали на един завой и изпаднали в кома. След известно време се събудили с амнезия. Заекът казал:
- Хайде да се опишем един друг та дано се сетим кои сме.
- Добре - казал скунксът, и започнал да го описва:
- Ти си един такъв малък, пухкав, с къса опашка, дълги уши и страхлив вид.
Заекът се плеснал по челото и казал:
- Аз съм заек, сетих се. А ти си един космат, миризлив, с черта по средата.
В това време скунксът се разплакал:
- Аз сигурно съм ГЪЗ...
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал.
- Ало, кой е на телефона?
- Дева Мария!
- Иванчо пристигна ли?
- Не, чакаме го още.
След един час пак на телефона:
- Ало, с кого говоря?
- Дева Мария.
- Иванчо да е дошъл?
- Няма го още.
След още един час:
- С кого говоря моля?
- С Мария.
- Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!