Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 12°
В училище: - Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! - И аз се надявам, госпожо!
Иванчо и Марийка 4,382 прегледа
Следващ →

Още вицове

В 21ви век най-якото чувство вече не е любовта, а чувството че не дължиш пари на никой... Учителката задава въпрос на децата, ако се кръстосат някои животни, какъв ще е най-добрият резултат: Марийка: - Стоножка с кокошка! Ще има сто бутчета! - Браво Марийке! Петьо: - Прасе с гъска - ще има пържоли и гъши пух! Иванчо все вдига ръка, учителката не ще да го пита, да не изтърси пак някоя простотия. Накрая няма как: Иванчо: - Пучи въшки със светулки! - Иванчо, от къде измисли това нещо? Как не те е срам? Къде е ползата? - Ами госпожице, връщате се вкъщи сама, сама сте, скучно Ви е, няма с кой да си поговорите и някой да Ви стопли в леглото, лягате си сама и изведнъж вдигате одеялото, а под него кво виждате - цял Лас Вегас!! В един хладилник са наредени едно до друго десет яйца. Първото смушква второто: - Оня, десетият, никак не ми харесва! Никаква корпоративна култура няма. Чист пънкар! Гледай го как се самоизтъква! Я му предай на тоя х-й сплескан, че ние тук сме екип, и не търпим индивидуалисти! Вторият на третия: - Първият ме помоли да предам, че десетият се дели от екипа. А ние сме сплотен колектив, един за всички, всички за един! Третият - на четвъртия, четвъртият - на петия, петият - на шестия, шестият - на седмия, седмият - на осмия... Осмият на деветия: - Я, колега, кажи на оня рошавия, че ние всички трябва да се държим заедно! Деветият на десетия, побутвайки го: - Знаеш ли какво, приятелче... Ти не се вписваш в екипа. Ние тук имаме корпоративен дух, тийм-билдинг, тъй да се каже... Като едно семейство сме... Ние сме корпорация... Трябва да се държим заедно... Десетият: - Колко! Пъти! Да ви повтарям! АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИ, АЗ СЪМ КИВИИИИИ!!! - Докторе, не мога да дишам през носа. - Тогава дишайте през устата. - Благодаря. - Няма благодаря, а десет лева! Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. - Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой... Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. - А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? - пита едно хлапе. - Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци...