В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете.
И той започнал да срича лекинко :
- Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ...
- Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките !
- ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда !
- И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ?
- Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
Професорът се усмихва дружелюбно на видимо нервен студент, който сяда да го изпитват.
- Да, струвате ми се познат - казва професорът. - Не сме ли се
виждали с Вас и преди?
- Да, миналата година се явявах при Вас. Но за съжаление не взех изпита.
- Този път съм сигурен, че всичко ще мине отлично. Помните ли какъв беше първия въпрос, който Ви зададох миналата година на изпита?
- Вие попитахте:"- Не сме ли се виждали с Вас и преди?"