Баща омъжва дъщеря си и първата брачна нощ стои пред вратата и чака да разбере как е минала. На сутринта пита зета:
- Е, как беше?
Зета отговаря:
- Тате нивляя бе нивляя.
Бащата:
- Земи тоя буркан с олио, топни го вътре и ше влене по-лесно.
На следващата сутрин бащата пак пита:
- Е, кажи ся зетко, как мина?
Зета пак:
- Тате нивляя бе, нивляя!
Бащата:
- Къде нивляя бе?
Зета:
- В БУРКАНА НИВЛЯЯ БЕ ТАТЕ!
Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.