В гората е въведено военно положение. Всички минават пред донаборна комисия(шеф е лисицата).
Заекът се чуди как да изклинчи. Започват да го преглеждат - всичко му е наред.
- Зайо виждаш ли?
- Неее!
- Какво ти е?
- Ами не виждам!
Лисицата помолила членовете на комисията да напуснат залата и се съблякла гола:
- Сега виждаш ли
- Ннне.
Приближила се до него, открехнала му гащите и се охилила.
- Виждаш, виждаааааш!
Заекът се измъкнал с наведена глава. Отвън чака ред Вълкът:
- Зайо, кво питат?
- Мани, мани. Ако не ми беше станал - нямаше да ходя войник.
- Бреее, ми кво да правя сега?
- Отрежи си го!
Вълкът си го реже, стиска се с 2 ръце от долу и влиза при Лисицата, която е още гола:
- Оооо Вълчо, здрасти. Ако ми теглиш сега една пишка - няма да ходиш войник !
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква:
- Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога.
- Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство.
Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо:
- Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно.
Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца:
- Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това.
На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата.
- Е, Киркор. Как беше?
Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец:
- Мани, мани!
- Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето?
- Да, да.
- Е, и? Колко? Колко пъти?
- Седемнадесет.
- А тя? Тя оживя ли?
- Ами! Тя не дойде.