Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли:
- Чапай, дай ми малко и на мен.
Чапаев мълчи.
- Айде бе Чапай, дай ми малко бе?
Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал:
- Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Винаги съм се страхувал от този ден...Надявах се никога да не дойде...че ще мога да го избегна...Но ето че се случи...Днес жена ми за първи път заговори за кожено палто...