Млад човек върви в пустинята с камилата си, и много му се иска жена. И понеже няма, хваща камилата. Но тя постоянно се мърда, дърпа, не му е удобно на човека. По едно време пристига чудно красива арабска принцеса:
- Ти ли си принцът мой?
- Аз съм, аз съм - лъже разбира се пътника.
- О, принце мой! Откога те търся! Твоя съм! Каквото и да пожелаеш, ще ти го изпълня!
- Каквото и да пожелая? Колкото и... мръсно да е то?
- Разбира се - смигва му принцесата.
- Добре! Супер! Хайде тогава да ми държиш камилата, докато я оправям, че много ми бяга!
Млад мъж стои под прозореца на "любимата" жена и се моли:
- Скъпа, върни се, обичам те, не мога без теб! Като се върна вкъщи, ми е едно такова мрачно и прашно. Още от врата ме посреща котката - гладна и изнервена, няма кой да й наготви... И аз заспивам гладен. В банята не мога да се изкъпя, защото всички легени са пълни с дрехи, нямам чиста чиния, в която да ям... Обичам те, върни се...