Писмо на Графиня Анета до Граф Артур.
Мили Графе,
Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку-
лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо-
ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра-
ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра-
зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи-
ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани-
чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху-
бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо-
я в ръка.
Твоя Анета.
(прочети през ред)
Двама мъже - сърбин и чех, били първи приятели. Веднъж чехът гостувал на сърбина и тръгнали да се разхождат из Белград. Минавали край операта и сърбинът гордо казал:
- Овде йе наша опера.
- Мааме в Праци (сиреч, имаме в Прага).
Продължили нататък и минали покрай новия стадион. Сърбинът казал:
- Ово йе наш нови штадион.
- Мааме в Праци.
И така, където и да минат, сърбина посочвал това и онова, а чехът все отвръщал - мааме в Праци. На сърбака му прикипяло и го закарал на една морава, а в средата й - два огромни валчести камъка.
- Ово са муди наш Марко Кралевичи!
- Мааме в Праци - по навик отвърнал чехът.
- МААТЕ КУРЕЦ - ОВА СА МУДИ! - размахал среден пръст пред лицето му сърбинът.