Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
— Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Отидох при една мацка в бара и й казвам:
- Нося 47-ми номер обувки...
Тя ме погледна небрежно и се изсмя:
- Нека да позная, мислиш си, че съм чула онази легенда за мъжете с големи крака ли?
- Не, просто казвам, че няма смисъл да бягаш.