Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
- Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
- Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!
Тръгнала червената шапчица при баба си, вървяла, вървяла, пътят край няма.
Жега в тая гора, не се издържа. Отворила кошницата и вътре бутилка вино, глътка по глътка, изпила си всичко ( като добрите деца) и легнала да спи.
По едно време минала кравата и к’во да види - заспалата червена шапчица. Решила да й пръсне малко мляко в устата. Таман си надвесила вимето и шапчицата се събудила и погледнала нагоре и казала:
- Mомчета, един по един, ако обичате!