Студентката Моника разказва на по-малката си сестра:
- В моето общежитие се правят такива неща, за които никога не бих се досетила, че са възможни, ако самата не участвах в тях.
Една жена хранела мъжа си само с боб - нямали пари за други продукти. Един ден гледа мъжа си в близката река, потопен до кръста, потен и зачервен от напъване.
- Какво правиш?
- Не мога повече боб. Иска ми се риба.
- А стръвта къде ти е?
- Аз не мисля да я ловя, мисля да я гърмя.