В кабинета на началника на градското гробище нахълтва разярен нощният пазач, хвърля ключовете на бюрото и заявява:
- Край! Не мога повече! Напускам!
- Защо, Костов?!? Какво се е случило?
- Писна ми! Ходя по гробището и гледам: "Тук почива...", "Тук намери покой..". И к`во се оказва? Само аз бачкам...
XVIII век.
Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - не ме обича...
XIX век.
Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде...
XX век.
Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане...
XXI век.
Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори:
- Мъж? Жена? Активен? Пасивен?