Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюбената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне:
- Сър Джон, какъв зелен кон имате! - а аз ще й отвърна:
- Да, но аз Ви обичам!"
Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала:
- Сър Джон, аз Ви обичам!
- Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
Върви си Червената шапчица из гората и си мисли: "Сега като ме нападне вълка, ще ме изнасили няколко пъти..." Изведнъж ръце се подали от храстите и я издърпали в тях. Събули й гащичките и тъкмо тя си помислила: "Ето", я изхвърлили извън храстите. Поогледала се, поослушала се - никой. И тъжно си продължила по пътя. Към края на гората отново я придърпали в храстите и тя доволно помислила: "Най-после". Обаче ръцете й нахлузили гащичките и изхвърлили извън храстите. Върви си Червената шапчица тъжна и усетила, че има нещо в гащичките. Бръкнала и открила бележка: "Изпрано и изгладено от Тимур и неговата команда"