Събота, 5 септември 2026 | Перник 15°

Всички категории

Влак. В едно от купетата на спален вагон пътуват баба с внучето си и някакъв мъж. Бабата е извадила сандвичи, внучето похапва и задава въпроси за живота. По едно време детето пита: - Бабо, бабо ма, как се появяват децата на този свят? Бабата започва да разказва надълго и нашироко за щъркелите, как носят децата, как ги пускат през комина и тн. Изведнъж от горното легло се подава мъжът, който с изплашена физиономия пита бабата: - Извинете, че ви прекъсвам, уважаема госпожо, обаче нещо не ми стана ясно..... Да не са отменили старият способ за децата????!!
Оценка 0 от 0 гласа
Моята изповед: Сьжалявам че баша ми не е мутра! Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна! Сьжалявам че нямаме SL-500! Сьжалявам че родителите ми са разведени! Сьжалявам че уволниха баща ми от работа! Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден! Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи! Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата. Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M! Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите! Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко! Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал! Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.! Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати! Сьжалявам че сьм се родила! Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Оценка 0 от 0 гласа
Решил Господ, да слезе на земята и да прави добрини. Върви той по улицата, гледа мъж, който плаче горчиво. - Защо плачеш, сине мой? - Инвалид съм аз, не мога да ходя. Погалил му Господ краката, станал човекът и тръгнал по света да възхвалява силата на бога... Продължил напред Господ, гледа жена седи на тротоара и ридае. - Защо плачеш, дъще моя? - Защото съм сляпа по рождение! Погалил я Господ по лицето, тя прогледнала и тръгнала по света да възхвалява силата божия... Продължава напред Господ, гледа малко момченце, което плаче. - Защо плачеш, момченце? - Защото съм нещастен. Така се е случило, че съм се родил и живея в България... И седнал Господ и заридал заедно с него...
Оценка 5 от 1 гласа
Внедрява КГБ в Щатите шпионин - Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо - по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" - си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: - Шиете ли шарени дюшеци? - А, братле, грешка - аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Оценка 0 от 0 гласа
Седи си чукча вкъщи, изведнъж - на вратата се чука. Чукчата казва на жена си: - Това, навярно е геологът. Идва да си иска парите, които му дължа. Кажи му, че съм отишъл в тайгата, а аз ще се скрия под леглото. Отваря жената. На вратата стои геологът. Казала му тя, че мъжът и е в тайгата, а геологът вади бутилка и казва: - Жалко, че го няма, аз исках да си пийнем с него. Какво ще кажеш с теб, да си пийнем. Седнали те, изпили водката и се хвърлили в леглото. Чукчата лежи под кревата, слуша какво става отгоре и си мисли: "За тая работа, трябва да му счупя главата на тоя геолог, а аз през това време се разхождам из тайгата…"
Оценка 2.5 от 2 гласа