Въпрос : Защо студентите по математика никога не се обясняват в любов? Отговор : Не е вярно ! Преди време един направил опит , но се получило следното: - Моя малка теоремко ! Пленен съм от острите ъгли на любовта! Твоите перпендикулярни погледи събуждат в мен уравнение от втора степен с две неизвестни. Като поставим родителите извън скоби, двамата с теб оставаме сами в равнината. Ще построим триъгълна къщичка с две страни и ъгъл между тях. А на онзи, който обикаля по орбита, концентрична на моята, ще му разбия абсолютната стойност и ще го пратя да вади квадратни корени....

Учителката извикала бащата на малкия Иванчо. - Господине, добро дете е, но, деликатно казано, трябва да обърнете сериозно внимание на порочния му начин на мислене и цензуриране на речника му! - Кво направи г-жо? - В часа по зоология зададох въпроса, кое животно има най-големи яйца? Иванчо отговори - слонът. - Ако не са на слона, на кой са тогава? - На щрауса, г-не! - Хм, затова ли като тръгне да се опита да литне, маха, маха с крила, криви се и колкото и да се засили, все не може да литне! Ясно!

В една пуста местност стоят двама полицаи; никой не минава. Гледат в далечината се задава кола: - А, сега тоя ще го одерем. Поне 10 лв. ще му вземем. - казва единия полицай на другия. Спират колата и питат шофьора: - Аптечка имаш ли? - Имам - отговаря човека и я показва. - А пожарогасител? - Имам - отговаря пак човека и го показва. Полицаите разбрали, че не могат да хванат човека в грешка и го питат: - А касетофон имаш ли? - Имам. - Я пусни нещо. Пуснал човека чалга и полицаите започнали да танцуват. - Какво правите, бе? - попитал ги човека. - Танцуваме за теб, зер дадеш 10 лева. - отговорили му те.

След мач на Левски и ЦСКА треньорите на двата отбора се качили заедно в една кола и отишли в спортен магазин. Там Пламен Марков купил бухалки и ленти. Станимир Стоилов - волейболна топка и тенис ракети. Продавачката много се учудила от поръчките на двамата наставници. Тя ги попитала: - Вие не бяхте ли треньорите на Левски и ЦСКА? - Да! - отговорили и двамата в един глас. - Но тогава защо купувате подобни неща? Вашите момчета не играят ли футбол? - попитала отново продавачката. Тогава Марков и Стоилов се спогледали и казали: -Ами и ние не знаем какво точно играят нашите момчета!

В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: - Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! - Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. - Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! - Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. - Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава... Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: - А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.

Един моряк ( далечно плаване ), новобранец се качва на кораб за първи път. На третия месец вече не издържал без секс. Отишъл при помощник - капитана и му разказал какво му тежи. - Мога да те уредя, - казал помощник -капитана - но ще ти струва 300$ . Моряка помислил малко, имал хубава заплата, а и без това нямало къде да си харчи парите и се съгласил. - Какво ще ми уредиш за 300$ - попитал той - трябва да е нещо добро!? - Един китаец , готвач е долу в кухнята . - О, защо толкова много пари за един китаец - възмутил се моряка !? - Ами виж сега - започнал помощник -капитана - 100$ са за капитана на кораба , защото той малко не ги обича тези работи. 100$ и за мен , защото и аз малко не ги обичам тези работи. И по 50$ на двамата , които ще държат китаеца, защото той пък изобщо не ги обича тези работи...

Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.

- Досега на съм имал удоволствието да се запозная с жена ви! - А защо решихте, че това ще е удоволствие?

В докторски кабинет. - Докторе, сериозно ви говоря болен съм. - А аз отново ще ви кажа, че това е самовнушение. Повтаряйте си - здрав съм, здрав съм, здрав съм - и ще видите как бързо ще се подобри състоянието ви. Пациетът си тръгва, но доктора го спира: - А моя хонорар? - Докторе, защо не опитате да повтряте - на мен ми платиха, на мен ми платиха, на мен ми платиха.

Един човек отишъл в градска тоалетна и пред него имало една табела на, която пишело “погледни наляво” - погледнал наляво, а там пишело “погледни надясно”; погледнал надясно и там пишело “погледни нагоре”; погледнал нагоре, а там пишело “погледни надолу”. Погледнал надолу, а там пишело “АБЕ ТИ ШЪ СЪ УГЛЕЖДАШ ЛИ ИЛИ ШЪ СИРЕШ?”

Катеричката излязла да пазарува и не се прибрала цяла нощ. Катеричокът, мъжът й, страшно се притеснил. На заранта тя се появила - тежко гримирана и с размазано червило, с цигара в ръка, леко разчорлена и с ново фишу на шията. "Какво стана, къде беше", тревожно попитал катеричокът. - Ау-у-у! Да видиш! Три вълка ме отвлякоха за три дни! - Ужас! Е, слава богу, отървала си се и сега, жива и здрава, си пак у дома! - А, не! Те за три дни ме отвлякоха, аз само минавам да ти кажа, да не се тревожиш напразно - казала катеричката.

Семейна двойка в съда причината - развод. Съдята пита мъжа: - Какво е общото семейно състояние, което трябва да разделим по между ви, господине? - Е кво е? Кола, мола..., гардероби, мардероби... перална, мерална ... Подразнил се съдята от нехайният отговор и постановил: - Добре за съпругата ви колата, за вас молата, за нея гардероба, за вас мардероба, за госпожата пералната за вас мералната. Поиспотоил се господинът и въздъхнал: - Ааабе и вие сте едни съдии, мъдии, ама карай.

Гражданинът Кирилов заплашвал гражданката Колева с природната си надареност, но след кратка схватка, се наложи да отнемаме природната му надареност от ръцете на гражданката Колева.

Посадил си дядо ряпа. Ряпата пораснала, дошло време за вадене. Дърпа дядото - не може, дошла бабата, пак не става. После внучката, кучето, котката, мишката... Дърпат, дърпат и изведнъж "храс" - и се скъсало кучето!

Починал един много богат евреин. В завещанието пишело, че не оставя нищо нито на жена си, нито на сина си, а че иска парите да бъдат погребани с него. Жената и сина плачат и слагат парите в ковчега, когато идват техен познат -също евреин. Той ги пита, защо слагат парите в ковчега. Те му разказали за завещанието, той помислил малко и казал: - А защо не му напишете чек?

Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си: - Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче: - Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало: - Тарзан по бели гащи. Накрая той питал баща си, а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Госпожата го завела при директора. Той го питал: - А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. Директора се възмутил: - Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз? Иванчо го погледнал невинно и отвърнал: - Тарзан по бели гащи.

Закони за компютърното програмиране: 1. Програма, която работи, е остаряла. 2. Всяка програма струва повече и отнема повече време, отколкото си мислим. 3. Ако програмата е полезна, като правило трябва да се измени. 4. Ако програмата е безполезна, обикновено се документира. 5. Всяка програма ще се разраства, докато заеме цялата налична памет. 6. Стойността на програмата е пропорционална на избълваната от печатащото устройство хартия. 7. Сложността на програмата нараства до тогава, докато надхвърли възможностите на програмиста.

Лекарят извикал един луд и го попитал: - Ако сега те пусна да си отидеш вкъщи, какво ще направиш? - Ще си направя прашка и ще бия хората! - злобно отвърнал лудият. "Този не е за пускане!" - помислил си лекарят и го изпратил. След месец го извикал отново. - А ако сега те пусна, какво ще направиш? - попитал. - Ще си направя прашка и ще бия хората!... Минал още един месец и лекарят пак извикал лудия. - А сега ако те пусна, какво ще направиш? - Нищо. Ще се хвана на работа - спокойно отговорил пациентът. - И какво? - Ще изкарам много пари! - И какво? - Ще си купя лека кола! - И какво? - Ще си хвана за гадже една хубава жена! - И какво? - Ще я откарам с колата извън града? - И какво? - Ще й съблека роклята! - И какво? - Ще й сваля гащите! - И какво? - Ще взема ластика, ще си направя прашка и ще бия хората!

Извикал шефа при себе си Петров и го пита: - Петров, ти потни жени обичаш ли? - АААААа! Как ще обичам! Кой обича потни жени? - А топла бира обичаш ли? - В никакъв случай! Че кой обича топла бира! - Тогава отпуска през зимата!

В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва: - Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия. Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи. - Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога - ще ти дам петдесет лева. Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита: - Какво е разстоянието от земята до луната? Инженерът мълчаливо подава пет лева. - Твой ред е. Инженерът пита: - Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири? Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите: - ОК, плащам. Кажи сега отговора. Инженерът мълчаливо му подава пет лева и продължава да спи.