В банята Петка трие гърба на Чапаев: - Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: - Каква красота! - Майката, майката, майката… - отговори ехото по навик.

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: - Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… - Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: - Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…

Чапаев прекарал нощта при полевата сестра Нюра. На сутринта отива в банята да се изкъпе като бял човек. След като се изкъпал, си увил около главата един голям пешкир - като чалма. Среща го Петка в този вид и решил да се пошегува с началството: - Товарищ Чапаев, въй Джавахарлал Неру? - Во первъйх, она не Неру, а Нюра. И во вторъйх, не твое дело кого я джавахарлал!

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев: - Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал? - Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! По някое време пак: - Може ли да го хвърля тоя чувал? - Не може, той е супер ценен стратегически! Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи! - Василий Иванич, какъв е тоя план? - Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж…

Накарали Чапай и Петка да напишат съчинение за училище какво са правили цяло лято. Обаче цяло лято те са пили и са ходили за жени, чудили се, чудили се какво да пишат и решили да пишат вместо че са пили че са чели и вместо ходили по жени ходили за риба. "Ставам аз сутринта ама ми се чете ама ми се чете та 2 не виждам. Отивам в домашната библиотека, гледам всичко съм прочел. Намирам едно спотаено малко книжле и го прочитам на един дъх. Излизам и отивам в градската библиотека - там си поръчвам 3те тома на "Война и мир". Прочитам ги набързо и след тях още едно малко книжле. Излизам навън и гледам Петка ама се е начел ама се е начел та не може да ходи. Отивам при него и му викам "Абе Петка какво ще правим сега". "Ами айде да ходим за риба" ми отговаря той. Ама нали се бяхме начели едно хубаво та цял ден не можахме кукичките да изправим.

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

Чапаев и Петка карат мотор в мъгливо време. В далечината виждат два фара и Чапай казва: - Петка, гледай, два мотора - ще минем между тях. Блъскат се, падат. Петка се надига и казва на Чапай: - Мамицата им мръсна, подложиха ни крак!

Чапаев, много зает, седи в кабинета си. На вратата се чука и влиза Петка. - Василий Иванич, докараха \"Филип Морис\". - Сега съм зает. Просто го разстреляйте! - отговаря той, без да вдига поглед от бумагите си.

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Чапай и Петка си купуват папагал. Дават му да пие бензин. Папагалът лети бурно няколко минути, после пада и умира. Петка пита: - Какво му стана? - Свърши му бензина, глупако!

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

Чапаев, Петка и Анка правят физзарядка: - Раз-два-ляв крак, раз-два-десен крак, раз-два-среден… Анка, защо не изпълняваш?

Петка се жали на Чапаев: - Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. - Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.

Седят Петка и Чапаев на една палма. Изведнъж към палмата се приближава слон и започва да я клати. - Василий Иванович, може тук да му е гнездото... - Ама че си глупак, Петка. Слоновете живеят в дупки.

Петка тича запъхтян при Чапаев: - Василий Иванич, Анка настъпи мина! - Знам - спокойно казва Чапаев. - Ама откъде знаеш? - Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.

Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. - Е, какво, научи ли се да рисуваш? - Ами горе-долу. - А носиш ли някоя картина да покажеш? - Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. - И какво е това? - Негри крадат въглища през нощта.

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…