Чапаев се показа на терасата, вгледа се в звездното небе и се провикна: - Каква красота! - Майката, майката, майката… - отговори ехото по навик.

Един ден Чапай отишъл на нивата и вижда една лопата и на нея бележка: \"Чапай, ако обичаш ми донеси лопатата защото си я забравих. Подпис: Петка\". На другия ден Петка отива на нивата и гледа - лопатата си стои, а върху нея нова бележка: \"Съжалявам, Петка, ама не можах да намеря лопатата ти. Подпис: Чапай\".

Чапай и Петка бягали от белите.По едно време видяли кладенец и решили да скочат в него за да се скрият и от вътре се чуло: Чапай: - Петка.... Петка: - Млъкни, че ще ни хванат! Чапай: - Петка, на какво мирише кръвта? Петка: - Абе, сега ли намери да ме питаш такива глупости? И така минало време и Чапай все питал Петка на какво мирише кръвта..... На края Петка се ядосъл и казал на Чапай: - НА ЛАЙНА МИРИШЕ! Петка: - Боже мой знаех си, че са ме ранили...

Чапай и Петка пият водка. Пристига червеноармеец: - О-хо, водка! Аз съм трети! - Не - четвърти, трима вече ги застреляхме.

Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: - Къде е врагът? - Зад нас. - Тогава - напред!

Чапаев пита Петка: - Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? - Пречат ми да спя. - Как така? - Ами взеха да светят в тъмното…

Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: - Скалпел, спирт. - Форцепс , спирт. - Спирт, спирт. - Краставичка…

Петка и Чапай карат самолет. - Петка, уредите? - Двайсет! - Какво двайсет, бе?! - А ти какво "уредите"?

След войната Чапай и Петка отиват на баня. Петка като по-низш чин търка гърба на Чапай. - Петка, маха ли се мръсотията? - Тъй вярно, вече се показа потника.

Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. - Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш! - Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…

Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената - бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: - Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… - А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!

Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: - Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!

Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: - Умер Ленин - мы стали ленинистами, умер Маркс - мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка - мы будем онанистами!

В банята Петка трие гърба на Чапаев: - Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.

Чапай и Петка вървели през пустинята.На третия ден се оказали без храна.Умиращ от глад Чапай казал на Петка: -Петка,не издържам вече ще те ям. -Чапай,моля ти се,недей.Виждаш ли там в далечината оная черна точка.Сигурно там има нещо за ядене. Чапай се съгласил,отишли до там и що да видят:Труп на стара жена,а на корема огромна гнойна пъпка,която слънцето я пече с всеки изминал ден.Радостен Чапай казал: -Ура,пу на мен коричката. -Добре де добре.Давам ти я.Аз ще си топкам от гнойта.

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…

Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. - Ти бял ли си или червен? - питат го. - Мартеничка - отговаря Петка.

Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: - Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.

Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: - Ча-п-а-а-а-й! - Какво викаш бе, аз те виждам!

Мутра си купил супер джип и решил да го изпробва, за да види как върви. Вдигнал той 120 км/ч и еидял в огледалото за задно виждане някакъв Вартбург го застига. Мутрата се подразнил от този факт и вдига 140км/ч. Колата обаче не отстъпва и бързо настига джипа. Мутрата вече се ядосал страшно много. Смачкал газта и отпрашил със 240км/ч. Тъй, ама Вартбурга на 2-рата минута го духнал и заминал далеко напред. 20км. по-нататък, до една чешма, мутрата видял Вартбурга, а от него слиза Чапаев. Без да му мисли много, веднага ударил спирачките и отишъл при шофьора на старата кола и го запитал: -Мой човек, тая кола с к’ъв двигател е? -А, ми че от ’де да знам. -Добре де, на какво върви? Какво му наливаш? -Какво ли не? Вода-вода, ракия-ракия, водка-водка. -Добре де не наливаш ли Дизел?-зачудил се мутрата -Ся ’щи кажа.-казал Чапаев. Отворил предния капак на колата и попитал: -Петка, ти нафта пиеш ли?