Бай Ганьо, французин и американец корабокрушират по време на околосветко пътешествие с яхта. Те са единствените оцелели, но за нещастие попадат на самотен остров населен с канибали. Човекоядците ги залавят и вожда поставя условие: - Сега, всеки ше каже откъде идва и аз, ако я знам тая държава няма да го ям! Първи се усмелил американеца: - Аз идвам от Америка... не можеш да не я знаеш: Вашингтон и Белия Дом, Ню Йорк и статуята на Свободата?! Канибала се почесал по главата, не я знаел тая Америка и го изял. Втори пристъпил французина, убеден че, ако не знае Америка все ще е чувал за страните в Европа: - Аз идвам от държавата на любовта - започнал - сещаш се: Париж и Айфеловата кула?! Ква кула кви 5 жълтици си помислил вожда и го изял. Дошъл ред на Бай Ганьо: - Ми... ъ-ъ-ъ... аз.. таковата, направо в казана да скачам! - Кажи откъде си, все пак да е честно - казал с мъдър тон канибала. - Ъъъъъъ.... ми то аз съм от България! - Еее как да не я знам, бре, че аз там съм учил в МЕИ-то бе!!!

Разхождала се червената шапчица из гората и не щеш ли точно тогава за първи път и дошъл мензисът... Тя много се притеснила, но продължила пътя си тъй като знаела, че баба й страшно се нуждае от чесалката за гръб! Както си ходела и се чудела дали ще успее да стигне до баба си, дръгливия кон, дали няма да й изтече кръвта, тя срещнала вълка. Той бил страшно гладен, но като видял колко е притеснено младото момиче е попитал какво има. Тя жалостно процедила: - Ами вълчо... умирам... тече ми кръв между краката и не знам колко време ми остава... Вълкът учуден и загрижен казал: - Дай да погледна червена шапчице? Тя му разрешила. След малко вълкът излензал из под полата на момичето и леко загрижен казал: - Ами, виж аз не съм специалист, но ми се струва че са ти резнали топките!

Предприсъединителен фолклор Дядо и внуче хайдушка балада Я надуй, дядо, кавала, след теб да викна, за запея, че какъвто ни е хала - живота стана епопея! Да пея, дядо, и да плача, за миналото наше, славно, когато имахме водачи и живеехме нормално. След туй, дядо, какво стана? Сякаш чума ни налегна - слезнаха ония от балкана, работата се затегна. Кешким, да бяха си стояли по върхове и по чукари и още мандри те обрали преди да станеме “другари”. Мина се какво се мина, друга напаст ни налегна - както мислеха мнозина: демокрация ненагледна! Свириш, дядо, кавал плаче, плаче жално и нарежда: “демократа” имот влачи и народната надежда. Де да беше в турско време, всеки би викнал: “Обира!” Но сега си кротко дреме, щото се “приватизира”. Свири, дядо, да възпеем и най-новата управа, че дордето ний немеем, тя ни дои като крава. Няма, дядо, харамии, липсват и воеводи, всеки в дупката се крие - дебне за изгоди. Всенародната дружина вкупом, дядо, се спомина!

В една фирма постъпва на работа нов служител. Още първия ден шефът му го вика и му казва: - Предполагам, че вече си забелязал, че тука има една много засукана секретарка, направо като я погледнеш и ти идва мерака. Някой път ако искаш да я пробваш й кажи: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем по един факс". Минали няколко дни, на новият служител му се приискало да пробва секретарката, отишъл при нея и й казал: "Колежке, елате в кабинета ми да пуснем един факс", тя обаче казала - "Съжалявам, но съм в месечен отчет". Служителят естествено се разочаровал, махнал с ръка и се прибрал в офиса си. Секретарката обаче се замислила: "Тоя сега ще се оплаче на шефа и ще ме уволнят", затова отишла при него и му казала - "Колега, ако искате можем да пуснем факса устно или със задна дата", а пичът отвърнал - "А, вече няма нужда, аз го пуснах на ръка"

Генералния директор извикал своя заместник: - Кажи ми, ако спя с моята жена в работно време, това развлечение или работа е. Отговор до един час искам. Зам. директорът извикал при себе си своя заместник и: - Кажи, ако нашия шеф спи с жена си в работно време, това работа ли е или развлечение? Искам отговор до 30 минути. Заместника на зам. директора отишъл при офис сътрудника, който говорел едновременно по две телефонни линии, пишел мейл и правел отчета на фирмата, и го попитал: - Спешно ми трябваш, ако нашия шеф спи с жена си в работно време, това работа ли е или развлечение е? Искам отговор до 5 минути?! Офис-съструдника: - Имам разговори с клиенти, договори, мейли и т.н. нека утре!? - 5 минути! - Тогава е развлечение? - Ако беше работа щях аз да се занимавам.

В разгара на лятото един борец както се хранел в един ресторант изведнъж се развикал: - Келнер, келнер, абе момче спри този климатик че ще настина бе. - Веднага. - отвърнал моментално келнера. След няма и 10 минути бореца пак се развикал: - Абе момче кво си направил бе я усили климатика че много топло бе взех да се потя нещо. - Няма проблем господине веднага. - казал с готовност келнера. И пак след десетина минути бореца пак взел да вика: - Ей, момче абе кво си направил бе я веднага да спреш тоя климатик че ми духа на кръста бе. - Слушам господине, веднага. - отговорило момчето. От съседна маса един човек извикал келнера и го питал: - Абе момче как може да изпълняваш всички прищявки на тоя бе я го виж няма врат бе, пусни климатика спри климатика на какво прилича това? - Спокойно ние нямаме климатик. - отвърнал келнера.

В разгара на бала на поручик Ржевски му се доходило по малка нужда, но дамите непрестанно го канели на танц. В края на краищата той успял някак си да се измъкне и вече едва сдържайки се, хукнал по коридора да търси тоалетна. В коридора обаче гледа - врата до врата, не знае коя е към тоалетната. Най-накрая видял една малка, скромна вратичка, влязъл зад нея и се облекчил в най-близкия ъгъл. Обръща се и гледа - зад него седят на маса прилично облечени господа с чашки и го гледат. Поручикът не изгубил присъствие на духа: - Ех, господа! И вие сте намерили къде да пиете чай!

Фотограф от географско списание получил задача да направи снимки на голям горски пожар. Поради голямото количество дим, не било възможно да се направят добри снимки. Фотографът се обадил в редакцията и помолил да наемат самолет. Главният редактор му казал, че самолета ще го чака на близкото летище. На другата сутрин фотографа пристига на летището и вижда на пистата самолет, който форсира двигателите. С нетърпение да направи снимките скача в самолета и виква на пилота: - Давай, излитай по-бързо! Пилотът дал газ и излетели. - Карай към северната страна на пожара - казва фотографа на пилота - и направи три четири захода на ниска височина! - Това пък защо? - пита пилота. - Защото трябва да направя снимки. Аз съм фотограф, а всички фотографи правят снимки! - дразни се фотографа. След дълга пауза, пилотът прошепва: - Искате да кажете, че вие не сте инструктора по летене?