- Иванчо, кажи какво имаме благодарение на химията? - Блондинките.

Професорът: - Колежке, колежке! Нищо не знаете! Какво да Ви правя? - Ами... - отпаднало казва момичето - каквото трябва... - За "каквото трябва" съм вече стар...

Възрастна женица,иска да разбере колко е часът и пита: - Момченце,имаш ли часовник? - Да!(и продължава да тича)

Час по история: - Марийке, коя е първата религия на българите? - И аз това се чудя?!?

По време на контролна работа по математика преподавателката, следейки работата на учениците, минала покрай чина на Иванчо: - Иване, как реши толкова бързо тази задача? - С помощта на ЕЛКА, госпожо! – отвърнал Иванчо. След известно време учителката пак минала покрай неговия чин: - Иване, а тази задача как успя да я решиш така точно? - С помощта на ЕЛКА, госпожо! – отново казал Иванчо. Преподавателката се ядосала: - Стига толкова подсказване! Елица, дай си бележника!

Гошо подхвърля на Дида с червената блузка от другият клас: - Ааааах,като видя червено,се възбуждам като бик и чак очите ми се наливат с кръв! - Утре ще съм със зелена пола - приготви се да пасеш!

Студент говори на любознателната си хазайка: - Знаете ли, госпожо, приех факта, че четете всичките ми писма. Обаче не мога да се примиря с това, че им отговаряте!

- Ученици, защо се карате? - пита учителят. - Намерихме 50 евро и решихме да ги дадем на този, който излъже по-добре. - Как не ви е срам! На вашите години аз не съм и подозирал, че може да се лъже! Дали петдесетте евро на учителя.

(учителски бисер): - Въпроса ми сега е към този чин...А,ама той вече си е сложил раницата на гърба и се готви да си ходи

Студент се явява на изпит, отваря чантата си, вади три бутилки уиски от чантата си и ги поставя на масата. - Ето Ви три бутилки! За тройка! - казва той на професора. Професорът скромно хваща две бутилки: - Благодаря! Ще взема само двете!

Двама ученици преписват на тест. Учителката ги вижда и припада а учениците викат: -Урааааааа! Ураааааааа!

Ядосана учителка:- Целият клас да излезе, а аз ще работя с останалите!

Ученик: - Господине, нямам химикал. - Пиши на лист!Качил Михаил Димитров

Между ученици: - Баща ми ме хванам, че пуша. - И кво? - Накара ме да изпуша цяла кутия. - И какво? Изпушил си ги? И всичко е наред? - Да. Сега чакам да разбере, че пия.

Учителят пита ученик: - Гошко, на колко години беше на предишния си рожден ден? - На 8. - А на колко години ще бъдеш на следващия рожден ден? - На 10. - Дай бележника, пиша ти двойка. - Грешите, господин учителю, рожденият ми ден е днес!

Сега разбрах, защо в горните класове не пишат съчинение "Какво правих през лятото".

На родителска среща: - Господин Иванов, вашият син пише съвсем дебилни съчинения! - Хи-хи-хи!

- Тате, учителката по математика те вика. - Какво се е случило? - Тя ме пита: "Колко е 9*7?", а аз й казвам:"63", тя пита: "А 7*9?", а аз: - Същия х@й е... - Наистина, същото е - чуди се бащата, - Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: - Тате, а ти в училището ходи ли? - Още не съм. - Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. - Защо? - Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: " А на х@я ли си да стоя?" - Наистина, - казва бащата, - добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: - Тате, ти в училище беше ли? - Още не. - Не отивай, изключиха ме. - Защо? - Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. - А учителката за по география за чий х@й е дошла? - Аз попитах същото!

Учител по физическо възпитание: ”Как да пиша на момичето пет..., като природата й е писала шест?!”

Минавал Буда с многочислените си ученици през едно село. Събрали се негови противници и започнали злобно да го оскърбяват. Той ги слушал спокойно и мълчаливо. И от това спокойствие те се почувствали странно. Почувствали се неловко, оскърбяват човека, а той слуша ругатните им, все едно са музика. Нещо явно не е наред. Един от тях попитал Буда: - Какво става? Ти не разбираш ли, че говорим за теб? - Именно при моето разбиране е възможно такова дълбоко мълчание, - отговорил им Буда. - Ако бяхте дошли при мен преди десет години, бих се нахвърлил върху вас. Тогава не разбирах, а сега ми е ясно. Няма да наказвам себе си заради вашата глупост. Ваша работа е дали да ме оскърбявате или не, но да приемам вашите обиди или не - в това се състои моята свобода. Вие не можете да ме засегнете с обидите си. Аз просто се отказвам от тях: те не струват нищо. А сега моите ученици ще ви насерат от бой!..