Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. — Ти кой си? – пита го тя. — Ами-и-и-и… турист. — Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.

Колкото повече Прасчо търсеше, толкова повече мечо Пух го нямаше…

Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Три мухи си говорят. Едната казва: — Леле, да знаете вчера какво се случи! Втората пита: — Какво? — Вчера беше битка на живот и смърт! Жабата щеше да ме изяде! И третата пита уплашена: — И кво изяде ли те?

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

- Как се лови заек? — Прикривате се зад някое дърво и започвате да издавате звук на морков…

Кон влиза в бар и казва на бармана: — Дай ми една сода! А той отвръща: — Не искаш ли бира?!?! — Не бе, с каруцата съм!

Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: — Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: — Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: — Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: — Гарго, що тичат тия като луди бе? — Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.

Полунощ е! В малък бар има три миши дупки! От първата излиза френската мишка! Оглежда се за котарака, изтичва до бара, пак се оглежда, сипва си чаша вино, пие я, оглежда се и се прибира в дупката! От втората дупка излиза руската мишка! Оглежда се за котарака, изтичва до бара, сипва си една чаша водка, пие я, оглежда се отново и се пребира! От третата дупка излиза българската мишка! Оглежда се 3 пъти, отива до бара, пак се оглежда, пие 1, 2, 3, 4, 5 чаши ракия, оглежда се пак и въздъхва: — Ше го чакаме, д**ба и котака!

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

Едно теле вдига глава и казва: — Мамо! Мамо! Виж, едно куче лети! Мaйкaтa продължaвa дa cи пace и бeз дa поглeждa: — Яж, cинe, яж, трeвaтa e направо трeпaч!

Мечо Пух казва на Прасчо: — Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки! — Мечо Пух, как така по осем? 8+8… ? — Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.

Дълги години все се повтаряла приказката за гаргата и сиренцето, дето лисицата все успявала да я излъже и да й го вземе. Най-накрая гаргата решила да не се вързва и да не си отваря устата като дойде лисицата. И така, седи си на клона гаргата със сиренцето в уста. Лисицата се задава, гаргата още веднъж се зарича да не проговори този път. Приближава се лисицата, взима един прът и без да пита удря слисаната гарга по главата, тя пада в несвяст и отново изгубва сиренцето. След малко се свестява и си казва: — Брей, те много съкратили приказката бе…

Отишъл някакъв да си купува коза. Гледа една мършава такава, на коза не прилича даже и решил, че е по-евтина и рекъл да пита за цената. Продавачът отговорил, че козата струва 300 долара. — Ти луд ли си, бе!? Ква е тая коза за толкова много? Глей ква е изморена. — Да ама я я удари между рогата. Ударил той козата между рогата, а тя: — Меее. — Кво толкова, вика „мее“. Коза като коза. — Ама я я удари пак. Ударил я той между рогата и тя пак: — Меее. — А бе я не ме будалкай. — Не бе, удари я по-силно, ама яко. Ударил той с всичка сила, а козата: — Меее-сечина, ме-сечина, йойой, йойой…

Две змии си говорят: — А бе, отровни ли сме? — Не знам! Защо питаш? — Туко що си прехапах езика…

Напушила се жабата, плува си в езерото и среща бобъра: — А, бе Жабо, какво правиш? — Махи, Бобър, напуших се и ми е много яко. — Е-е-е, ще може ли и аз? — Няма проблеми, само да не забравиш, като си дръпнеш, да задържиш преди да изпуснеш. — ОК, ще задържа. Дръпнал си бобъра и се понесъл по водата, но както си се носел, се блъснал в хипопотама. — Гледай къде плуваш, бе! Не ме ли видя? – казал хипопотама. — Sorry, друже, ама с жабата се напушихме и сега ми е супер яко. — Е-е-е, дали ще може и аз да се напуша? — Е, ми сигурно?! Ходи при жабата, тя ще ти даде. Тръгнал хипопотама и скоро намерил жабата, но точно преди да я попита, тя го погледнала ужасено и започнала да крещи: — Какво правиш, бе бобър!?! Изпуска! Изпускай!

Стои Mечо на ръба на една пропаст и вика: — Прасчооо, Прасчооо… Минава Mагаренцето Йори, вижда Мечо и го пита: — Мечо, защо викаш така. Мечо продължил да си вика, без да обръща внимание на магаренцето. Йори отново попитал: — Мечо кажи ми защо викаш, иначе ще те набия. Мечо отново не обърнал внимание на Йори и продължил да вика, стоейки на ръба на пропастта. Йори се ядосал, засилил се с всичка сила към Мечо, за да го блъсне. Мечо обаче се отместил и Йори паднал в пропастта. Мечо започнал отново да вика: — Магаренцееее, Магаренцеее…

Пингвин и зебра влизат във фотоателие. — Цветна снимка ли? — Не, достатъчно е и черно-бяла.

Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: — Ей, дългия! Кой е най-красив в гората? — Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: — Ало, раираната! Кой е най-красив в гората? — Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: — Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: — Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.