С жена ми сме много щастливи. Може би защото имаме много общи неща. Свързват ни много знакови години. Например 1992. И за двама ни 1992 година е паметна. Само че за мен означава випуск, а за нея - набор!
Жена пътува в препълнен автобус. Внезапно си бърка в чантата и казва:
- Яйцата,... чадърът,... перуката... Всичко е тук.
След известно време притеснена пак си бърка в чантата:
- Яйцата,... чадърът,... перуката... Да, всичко съм взела.
Отегченият мъж до нея й казва:
- Госпожо, престанете да ми бъркате в гащите, забравила сте си ЧАНТАТА!