Командос от специалните служби закъснява за работа. Шефът му е много ядосан.
- Чакам някакво разумно обяснение. Един час закъснение ми идва малко множко. Все пак си мислех, че мога да разчитам на моите спец-полицаи.
- Шефе, много се извинявам. Всичко ще обясня. Тази сутрин всичко направих както си трябва. Станах в 5 часа. Пробягах 10 километра. Направих 300 лицеви опори. Измих се. Облякох се. Сложих си бронежилетката. Сложих си кобура. Пъхнах пистолета. Сложих ножа. Газовия флакон. Препасах си гумената палка. Овесих си и белезниците на колана. Метнах автомата на рамо. Сложих си маската и каската. Тръгвам да излизам и на вратата се погледнах в огледалото и ... се насрах от страх
"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"