Неделя, 4 октомври 2026 | Перник Ясно небе 5°
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. - Нещо много сме намръщени днес - опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. - Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но... - Какво? - Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си...
Разни 2,794 прегледа
Следващ →

Още вицове

Влиза Славчо в кръчмата и вика отдалеч: - Момчета, жената ме изгони от вкъщи. - Славчо, кога си се оженил?!?!?! - Не съм казвал, че това е моята жена. - Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. - Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?" Двама рибари висят цял ден на кея и напразно чакат да хванат поне една риба. По едно време единия се обажда: - И ще ми разправят те на мене, че цели народи се прехранвали с риболов... Едно трабантче и едно магаре се засичат на един мост, обаче нямало как да се разминат и трябвало някой да отстъпи. Трабантчето казало: - Аре чупката от моста за да мина, аре че бързам! Магарето се ядосало и отвърнало: - Какво да се разкарвам от моста веее... и аз съм МПС! Трабантчето загледало Магарето и му отвърнало: - Е добре като си МПС защо кардана ти виси надолу?? Ще ви разкажа една история на заврения зет - Ненко Тупурдашки, който дванайсет години живял под чехъла на тъща си и което е най-страшно - тъща му така и не си купила нови чехли. Всяка божа сутрин Ненко Тупурдашки се събуждал от неясни гърлени звуци, и още не отворил очи виждал тъща му се надвесила над леглото и гальовно нарежда: "Ненко, много добър зет си? Грижиш се за дъщеря ми, на осми март цветя ми подаряваш, но за да те уважавам искам да уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Това да ми е застраховката, че ще ме помнят хората." Каквото и да направел Ненко, тъща му все повтаряла: Хубаво, ама ако ме уважаваш ще уредиш да ме погребат пред паметника на коня пред народното събрание. Един ден Ненко Тупурдашки се прибрал ухилен от ухо до ухои от вратата, прегълнал тъща си, целунал я по бузата и казал: Мамо, ти нали искаше да те погреба пред паметника на коня пред народното събрание? Уредих те - след два часа трябва да си там!