Шеих си язди камилата насред пустинята. Слънцето пече в небето, вятъра леко повява и пясъка скърца леко под краката на камилата. Цялата идилия се нарушава от прехвърчащ колоездач.
- Ееееей! Спри бе! - провиква се шейхът. - А бе ти ненормален ли си бе в тоя пек да въртиш педалите като откачен?
- Ааааа, не! Виж сега аз като се движа бързо и вятъра си ме духа и си ми е прохладно и си ми е кеф. Ми ти тая камила що не я настъпиш - и ще видиш.
- Ба, верно бе! Мерси мой човек.
И шейхът Газ с камилата. Километър, два, три, пет, десет ... след което камилата пада и умира. Шейхът слязъл, побутнал я, подритнал я с крак.
- Егати камилата, умря от студ!
На един кораб пътували студенти. По едно време корабът катастрофирал. На най-близкия остров оцелели само трима студенти - от МЕИ, от ВИАС и студент по биология.
Намерили ги местните канибали и им казали:
- Ще ви ядеме.
- А, как така ще ни ядете.
- В казана и после ще ви ядеме.
- Да ама така няма да е честно. Трябва да ни дадете някакъв шанс.
Мислили диваците, мислили и накрая един от тях казал:
- Който ни преброи овцете, няма да го изядем!
Студентите се зарадвали и поискали веднага да им покажат овцете...
Повели ги диваците към върха на една планина и като го стигнали, от другата страна се видяло цяло поле пълно с овце!
Седнал студентът от ВИАС, смятал размера на полета, размера на овцете и какво ли още не, но накрая се отказал и канибалите го изяли...
Седнал после и студентът по биология, смятал откога има овце, с каква скорост се размножавали и т.н., но накрая и той се отказал.
Изяли го и него...
Седнал накрая студента от МЕИ, помислил малко и казал:
- Вие имате 19 456 410 овце!
- А, как позна, бе?
- Много просто, броиш краката и делиш на 4.