В купе на влака пътник, облечен в мръсни и не за сезона дрехи, се обръща към добре облечен господин:
- Же сюи пердю!
- Добре, на всеки може да се случи! Дори и на мен…
- Ву не м’антандр па! Же сюи пердю!
- Хайде стига! Аз също, но не искам целия вагон да разбере!
В ъгъла седи старица. Чула какво си говорят и казала:
- Този е французин. Казва, че се е изгубил.
Господинът:
- Ааааа, а аз реших, че е нещо сериозно. Помислих си, че е изял нещо развалено…
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…