Рок фест 2008, Дупница. Пълно с прилежно лъснати... чопъри, тук-таме по някой пистов и още по-трудни за намиране Самсон ’87 (последните, пребоядивани през 1996) .
Група брадати мъжаги с тъмни очила оглеждат моторите около тях. Пред замъглените им от бира погледи минава мотористка с чопър. Спира и слиза. Моторът пада. Мъжете избухват в смях. Единият й подхвърля подигравателно:
- Хубав, мотор, ама падна!
Жената се подсмива:
- И ти да стоиш между краката ми цял де, и ти ще паднеш.
Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани… Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
— Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак – и от мене по-голям… Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
— Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
— Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен…