Червената шапчица, по Едгар Алън По
Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора, над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови, в мистичен ужас живееше Червената шапчица.
Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/.
— Чу ли, бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето?
— Как така, ма?
— Ми ходила на пристанището и паднала от кея във водата.
— Ми тя нали можеше да плува?
— Можеше, ама някой бил сложил табела „Плуването забранено“.