Щирлиц се разхожда бавно по улиците на Берлин, доволен от успешното си внедряване в SS. Но нещичко в него все пак издава съветския разузнавач - ту звездата на будьоновката, ту папиросата "Казбек" в ъгълчето на устата, ту парашутът, който влачи след себе си …
- Добър ден, казвам се Ваньо, една бутилка водка, моля.
— Заповядайте, – казва продавачката – но защо ми се представяте?
— Защото не съм анонимен алкохолик.