Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си:
- ...последна спирка... на всички тъпанари, които се довлякоха до тук - много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата...
Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа.
Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори:
- Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес... надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно...
Тук майката въздъхва облекчено...
- ...а всички вас, които сте изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
Един индианец се покръстил в християнската вяра.
Решил да си смени и името. Отива при отчето и му
казва:
- Отче, искам да си сменя името.
- Защо, чадо мое? Не го харесваш ли?
- Ами много е дългичко.
- И как се казваш, дете мое?
- Железният черен кон с много каруци, който пътува през планините и издава звуци.
- А как искаш да се казваш?
- Ту-тууууууу-Пуф-паф.