Студенти се явяват на изпит от типа "тест" - където трябва да се избира някой от готовите вече отговори.
Изпитът започва, всички студенти започват трескаво да мислят, само един започва да си подхвърля монета във въздуха. Всеки път я хваща, поглежда дали се е паднало ези или тура, и задрасква един от отговорите.
Професорът си мисли: "тоя ще свърши изпита първи, сигурно ще си излезе след десет минути".
Оня обаче продължава да подхвърля монетата. Изпитът е към края си, другите вече излизат, а студентът пак хвърля и си ги гледа листа.
- Какво правите още, колега? - пита професорът.
- Ами проверявам си отговорите за последен път.
Студент от Русенския технически университет отива на гости във Велико Търново, да посети лекциите в Богословския факултет.
Влиза той в една лекция, а лекторът, стар свещеник, започва:
- Чеда мои, днес ще говорим за Божията Сила. Можете ли да кажете нещо за Божията Сила?
Пълно мълчание в залата. Свещеникът пита един по един, всички мълчат.
Стига до Русенкия студент, "инженера":
- Вие, колега, какво можете да кажете за Божията Сила?
- Ами, Божията сила ... е равна на Божията маса по Божието ускорение.