Наш Славчо и бай Тудор се натрескали здраво и на път за вкъщи Славчо лазел по земята, а Тудор се подпирал по оградата.
- Абе, веселяк, виж как си се напил, лазиш като куче.
А Славчо отвърнал:
- Ще те видя и теб като свърши оградата.
Прибирам се през парка, жената пред мен ускори крачка, и аз ускорих, тя започна да тича, и аз започнах да тичам, тя закрещя и аз закрещях също. Даже не успях да видя от какво бягаме.