Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си:
- Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче:
- Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало:
- Тарзан по бели гащи.
Накрая той питал баща си, а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал:
- Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения!
Госпожата го завела при директора. Той го питал:
- А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал:
- Винчета, болчета, гайки.
Директора се възмутил:
- Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз?
Иванчо го погледнал невинно и отвърнал:
- Тарзан по бели гащи.
Мъж се прибира късно вечерта и вижда през процепа на вратата, че вътре в къщата свети ръчно фенерче.
Той веднага звъни в полицията:
- Ало, полицията ли е? Има някой в къщата ми, подозирам, че са крадци!
- Господине, за съжаление сега всички патрулки са заети, ще пратим екип, веднага след като някой се освободи, след час-два...
Мъжът затваря слушалката и звъни отново след три минути:
- Ало, пак съм аз. Тъй като нямате свободни патрулки, бях принуден да прострелям крадците сам. Когато някой се освободи, пратете с него две-три линейки да приберат труповете.
След няколко минути към къщата му с пуснати сирени долитат
пет полицейски коли, двора моментално се запълва с въоръжени полицаи, изплашените крадци излизат от къщата и се предават.
Старшината се нахвърля върху собственика на имота:
- Нали казахте, че има поне три трупа!...
- А пък вие казахте, че всичките ви полицаи са заети...