Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
- Здравей Атос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей Портос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей Арамис!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Атос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Портос!
- Здравей вежливо таралежче.
- Здравей кон на Арамис!
- Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
- Довиждане Атос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане Портос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане Арамис!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Атос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Портос!
- Довиждане вежливо таралежче.
- Довиждане кон на Арамис!
- Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види... Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили...
Зад вратата на аудиторията се дочува нежният глас на преподавателя:
- И така, скъпа, разтвори краката, вземи инструмента в ръце и го постави между краката си, само по-внимателно... така. А сега леко и плавно: насам-натам, насам-натам, много добре. И не забравяй, виолончелото не търпи никакво насилие...