Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Един поп взел та оправил едно младо пиче. Като свършили, девойчето взело да му се извинява:
- Дядо Попе, аз май те измъчих с тая мойта тясна пичица? !
- Спокойно Душо, дядо Поп за мъки е роден! На него поля и нива да са му широки!