Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Прерията в паника - носи се слух, че Големия Джо идва. Всички се изнасят в галоп. В самотна кръчма остава само бармана - няма накъде да бяга… В далечината се вижда облак прах - идва самотен конник. Влиза в бара, тропва на барплота и вика:
- Едно уиски!
С треперещи ръце бармана му го носи. Оня го пие на екс и пак тропва:
- Едно уиски, казах!
Пак му носи, пак екс и пак:
- Абе къде ми е уискито!
Бармана носи цяла бутилка. Тоя я изпива пак на екс.
- А така, дай още едно.
Бармана носи още една бутила. Удря я и нея на екс и вика:
- А сега да бягам, че Големия Джо идвал.