Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората…
- …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата…
- …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- …а може би са на полето, на полето…
- А може и да са в кладенеца…
- …а може би са на полето, на полето…
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната:
- Нося се аз на коня, и гледам срещу мен - куп врагове! Че като ги подхванах със сабята - сеч, сеч! Това ръце, крака - всичко наред сека!
- А защо не им сече и главите?
- Ами главите им вече бяха отсечени…