Червената шапчица, Джек Лондон
Ала тя беше достойна дъщеря на своята раса, в жилите й течеше силната кръв на белите покорители на света. Затова, без да й мигне окото, тя се нахвърли върху вълка, нанесе му един съкрушителен удар и го подкрепи с класически ъперкът.
Вълкът страхливо побягна. Тя идеше след него със своята очарователна женска усмивка.
Един овчар си пасял стадото на баира, а долу по пътя се движело луксозно Рено. По едно време колата взела, че се повредила и спряла. Излязла една французойка - върти, суче се около колата - не може да я оправи. Овчарът слязъл да й помогне и взел, че оправил колата.
Французойката доволна, щастлива, решила да му се отблагодари и взела, че му дала. Добре, ама много й харесало и му казва:
- Айде да те взема с мен в Париж да видиш какъв живот те чака!
- А, бе, къде шъ ода, я виж тука… овцете, стадото…
- А, бе, ела, човек ще те направя… колко хубави приятелки имам, на ръце ще те носят.
- А, не, не, вземи брат ми.
- Ама и той ли е толкова добър като теб ?
- Абе кво приказваш ти, бе! Лани наеба една мечка, досега му носи мед вкъщи.