Чапаев и Петка се покатерват на много високо дърво. Клонът под Петка се счупва и той пада.
- Ей, жив ли си?
- Жив съм.
- Краката, ръцете, главата здрави ли са?
- Здрави са.
- Защо не се качиш пак?
- Не мога! Още не съм паднал...
След среща с бившите си съученици Иванчо споделя с Марийка:
- Представи си, всички момчета така са побеляли и оплешивяли, че никой не можа да ме познае!