Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Баща посъветвал сина си студент:
- Сине, като ти трябват пари за учението, пиши ми че са за учението. А като ти потрябват за любов, пиши че са за лов.
- ОК!
Минало известно време и сина пише:
"Тате, прати ми 20 лв. за тетрадки и 50 лв. за лов...".
Пак след време:
"Тате, прати ми 20 лв. за тетрадки и 50 лв. за лов...".
Това се повторило неколкократно. В един щастлив ден:
"Тате прати ми 20 лв. за учебници, 50 лв. за храна и 300 лв. да си оправя пушката".
Отговор на писмото:
"Сине, ето ти 70 лв., ама 300 за пушката няма да ти дам! Да си гледал накъде си стрелял!".
Синът възмутен:
"Тате, прати ми 300 лв., за да не си дойда! Ако си дойда, от мен ще го прихване прислужницата, от нея - ти, от тебе - мама, от мама - градинаря, от градинаря - сестра ми, а хване ли го сестра ми, тежко и горко на целия град...".