Студент го скъсали на изпита и стои тъжен пред професора:
- Вървете - казва професорът - пиша ви слаб наесен пак ще
дойдете.
Студентът:
- А искате ли да строша чина с чело и ако успея, да ми пишете тройка?
- Това е невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшава с чина с чело.
- Добре, вървете, пиша ви тройка.
А искате ли да строша с чело стената, да изляза и пак да
вляза и вие да ми пищете четворка?
- Е, това вече е съвсем невъзможно.
- Съгласен ли сте?
- Давайте!
Студентът строшил стената с чело, излязъл и пак
влязъл.
Професорът удивено:
- Е, пиша ви четворка, вървете.
- А искате ли да се изпикая върху вас и да замиришете
на парфюм, ако се получи, пишете ми шестица!
- Съгласен!
Студентът се изпикал върху професора, той се помирисъл
и казал:
- Нещо не мирише много на парфюм.
- Хм, вярно, че не мирише. Е, нищо и четворка ми стига.
Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.